Автор: Джоузеф Масад, middleeasteye.net  Последните години на всички заселнически колонии са белязани

Автор: Джоузеф Масад, middleeasteye.net  

Последните години на всички заселнически колонии са белязани от продължителни зверства, в това число геноцид. Осъзнаването, че загубата на заселническо-колониалната власт следва, кара колниалните сили да употребяват най-варварските способи, с цел да потушат протеста на локалното население.

Смята се, че британците са умъртвили към 100 хиляди души в Кения по време на войната за национално избавление, която поставя завършек на колониалното потисническо ръководство през 1963 година. Освободителните войни в Ангола и Мозамбик против техните португалски колонизатори и бялото потисническо ръководство лишиха десетки хиляди животи сред 1956 и 1976 година.

Страхувайки се, че двете самостоятелни страни ще ускорят упадъка на апартейда в Южна Африка, Съединени американски щати и Южна Африка, дружно с наемниците от „ Африкански сили “ започнаха расистка война против народите и на двете страни сред 1975 и 1992 година, убивайки 1,5 милиона души в Ангола и Мозамбик от общото им 23-милионно население. Други 12 милиона бяха превърнати в бежанци.

Когато през 1989 година заселническо-колониалният режим в Южна Африка към този момент нямаше друга опция, с изключение на да договаря с Африканския народен конгрес (АНК), той се опита да разбие единството на Чернокожите южноафриканци, продължавайки да поддържа политика и зулуски принц Мангосуту Бутелези, чиито поддръжници търсеха конфликти с последователите на АНК.

Разбра се, че държавното управление е осигурявало финансова помощ и военно образование за дясната сепаратистка партия на Бутелези, Партия на свободата Инката (ПСИ). Подкрепяни от полицията, членове на ПСИ атакуваха хора в градовете. Близо 15 хиляди от Чернокожите африканци бяха убити от южноафриканската полиция и охранителния уред в интервала 1989-1994 година, по време на по този начин наречения кротичък развой.

Палестинец скърби над телата на околните си, убити предходната нощ при бомбардировките на Израел над болничното заведение Ал-Нажжар в Рафа, в южната част на Ивицата Газа, на 16 април 2024

По сходен метод Израел умъртви хиляди палестинци, откогато подписа предварителното „ спокойно “ съглашение през септември 1993 година. В трийсетгодишния интервал на „ мирния развой “ до септември 2023 година – тъкмо преди настоящия геноцид в Газа – Израел е умъртвил повече от 12 хиляди палестинци.

Но всред всички тези прецеденти може би Алжир е най-адекватният образец за това, което се разиграва в Газа.

Насилническо подтисничество

През януари 1955 година някогашният френски министър на колониите и експерт по антропология на доколумбовите цивилизации Жак Сустел, протестант и антифашист от Монпелие, е назначен за общоприет губернатор на Алжир.Докато новото държавно управление на Едгар Форе, пристигнало на власт месец по-късно, е заето да потушава антиколониалните битки в Тунис и Мароко, Сустел ръководи Алжир еднолично. Той основава Специализираните административни секции (САС), с цел да подкопае Алжирския фронт за национално избавление (АФНО) и да победи алжирците.

В същото време армията стартира да прави обезлюдяване на алжирските села, премествайки цели села от регионите на деяние на Национално-освободителния фронт. След това основава алжирски милиции против АФНО, като в голяма пропагандна акция показва бойците на Национално-освободителния фронт като „ скакалци “, а себе си – като избавител на алжирците от злото на комунизма и арабския шовинизъм на египетския президент Гамал Абдул-Насер.

Няма разлика с опитите на Америка и Израел да „ спасят “ палестинците от злините на „ тероризма “ и солидарността на Иран.
През април 1955 година французите афишират изключително състояние в някои области, което последователно се разгръща над цялата страна Алжир. Колективните санкции на алжирски села и противозаконните мъчения над арестанти са новият дневен ред, а държавното управление приканва запасите на колониалната войска да се включат в битките.

През август 1955 година алжирците атакуват колонистите в колонията Филипвил, както и служители на реда и военни. Те убиват 100 европейци, а доста от тях са накълцани до гибел.

Френската войска, полицията и колонистите дават отговор, убивайки хиляди алжирци. Десетки са убити на място, а стотици са закарани на футболния стадион във Филипвил и екзекутирани. Убити са от порядъка на 12 до 20 хиляди души. Сложено е началото на нова фаза на протеста.

Дори и последователите на асимилацията и асимилираните алжирци, наричани „ еволюирали “ или „ елус “, се ужасяват от мащаба на репресиите и изоставят Сустел.

Към юни 1956 година в Алжир са ситуирани 450 хиляди френски бойци. Те се заемат с 20 хиляди революционери, които са подпомагани от още 40 хиляди души. Фронтът за национално избавление набира и близо 2 хиляди дами в редиците си.
Французите изгарят села, възприемат политика на всеобщи изтезания и изтезават пленени бойци на Фронта за национално избавление (ФНО), както и хора, подозирани за такива. Бойци на ФНО също са екзекутирани с гилотина в Алжир. За възмездие ФНО убива 10 колонисти. В отговор колонистите взривяват квартал в Алжир, убивайки 70 души. ФНО връща удара, взривявайки две кафенета в бялата част на Алжир, при което умират четирима колонисти.

Имперски оправдания

Въпреки че по същото време в Кайро се организират секрети договаряния сред френското държавно управление и водачи на ФНО, на 22 октомври 1956 година френската войска взема решение да прихване аероплан, летящ от Мароко за Тунис, до момента в който минава през алжирското въздушно пространство. Петимата политически водачи на ФНО на борда му, сред които Ахмед Бен Бела, които пътуват от една от тези секрети срещи с французите, са задържани и държани в плен до 1962 година.

Обвинявайки Египет за протестите в Алжир, през ноември Франция подхваща инвазия в страната, дружно с британците и израелците, която ще приключи с проваляне и ще усили известността на Насер в арабския свят.

Младият психиатър от Мартиника Франц Фанон, който се е включил към ФНО през 1956 година, схваща силата на френската мотивация за нашествието: „ Експедицията в Суец имаше за цел да удари водачите на Алжирската гражданска война. Египет, упрекнат в диригентство на битката на алжирския народ, беше незаконно бомбардиран “.

За разлика от него, германско-еврейските философи Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, създателите на Франкфуртската школа на теорията на рецензията, които заобикалят от нацистите в Съединени американски щати през 30-те години на предишния век, след войната стават студени воини на ционизма и въодушевено поддържат нашествието в Египет. Те считат Насер за „ фашистки водач “, който „ заговорничи с Москва “.

В допълнение, съгласно тях „ Никой даже не се осмелява да означи, че тези арабски хищнически страни от години търсят опция да атакуван Израел и да изколят евреите, които са намерили леговище там. “
Ако тези имперски оправдания ни припомнят по какъв начин през днешния ден Иран е наклеветен за мощ, стояща зад палестинския протест в Газа и Западния бряг, и по какъв начин непрекъснато е заплашван и нападнат от Израел, Съединени американски щати и техните арабски съдружници, то е тъй като реториката е същата.

Международна изолираност

Мобилизирането на съпротивата против заселническо-колониалния ред довежда до големи френски репресии по време на Битката за Алжир, водена в интервала от януари до септември 1957 година, в която с изключение на всичко останало е необятно публикувано и измъчването на цивилни.

Към октомври 1957 година френските репресии и всеобщите убийства от армията, полицията и колонистите, в които основни водачи на съпротивата от ФНО са хванати и убити, на процедура завършват Битката за Алжир.
Но макар че Фронтът за национално избавление е надвит във военно отношение, той реализира големи дипломатически победи. През декември 1957 година срещата на Афро-Азиатската конференция в Кайро дава цялостната си поддръжка за ФНО и приканва за самостоятелност, както прави и тогавашният сенатор Джон Ф. Кенеди, който поддържа алжирската самостоятелност по-рано през юли.

В Организация на обединените нации поддръжката за независимостта на Алжир също нараства. През декември 1957 година Съединени американски щати обаче се въздържат при гласуването на резолюцията на Общото заседание, с която се признава правото на самостоятелност на Алжир.

Картечница на френската войска патрулира по улиците на Арис във вилаета Батна на 8 ноември 1954 година, откакто в Алжир са изпратени подкрепления за потушаване на протеста

Въпреки че ФНО е надвит в Алжир, войната на Франция против неговите бойци продължава, кулминирайки в клането в Сахият Сиди Юсуф. През февруари 1958 година френските бомбардировки над тунизийския граничен град убиват 70 цивилни, в това число голям брой деца – военно закононарушение, наказано в целия арабски свят и от администрацията на Айзенхауер.
Месеци по-късно Шарл дьо Гол, който става новият френски министър-председател, посещава Алжир на 4 юни и признат въодушевено от колонистите, на които споделя: „ Разбрах ви “. Скоро по-късно той издава нова конституция и става президент на републиката. Маневрите му провокират безпокойството на някои от водачите на ФНО, че в случай че изгубят, „ Алжир ще понесе същата орис като Палестина “.

През септември 1958 година ФНО афишира в Кайро Временно алжирско държавно управление на новата Алжирска република, която ще бъде освободена, което бива незабавно прието от арабските страни, както и от други страни от Третия свят.
По същото време френските секрети служби стартират безчинства и убийства, нападайки членове на ФНО, както и немски търговци на оръжие в Германия. Те взривяват транспортен съд в пристанището на Хамбург, пренасящ оръжия за Алжир – офанзиви, на които западногерманският канцлер Конрад Аденауер не отдава значение, шпионирайки алжирците и други мюсюлмани в интерес на Франция.

През октомври Дьо Гол приказва за „ мира на смелите “ – фраза, която по-късно ще бъде възприета от простака Ясер Арафат – който желае да реализира в Алжир, заповядвайки в това време нова атака против ФНО.
Последните дни

Французите не престават да набират алжирски колаборационисти, които по това време са се нараснали от 26 на 60 хиляди души, с цел да преследват армията на Фронта за национално избавление – не по-различна от наемниците на Палестинската автономност, които през днешния ден се образоват от американци и европейци.

До април 1959 година, под натиска на интензивните френски репресии и големия брой френски бойци и алжирски колаборационисти, половината от бойците на освободителния фронт са убити. Към октомври 2 157 000 алжирци са „ преместени “ от французите и натъпкани в 1 200 концентрационни лагери под контрола на армията, а над четвърт милион са станали бежанци в прилежащите Тунис и Мароко.

Шейсетте хиляди алжирски колаборационисти („ Харкис “) са проведени в елементи, които да оказват помощ на французите за залавянето на бойци от ФНО. Допълнителни 19 хиляди колаборационисти са проведени в милиции.

Докато френски философи като Жан-Пол Сартр и Франсис Жансон, сходно на Франц Фанон, поддържат алжирската самостоятелност и ФНО, алжирско-еврейският мъдрец Жак Дерида е на страната на колонистите и се опълчва на независимостта на Алжир.

С поддръжката на Третия свят Генралната асамблея на Организация на обединените нации гласоподава резолюция в поддръжка на самоопределението на Алжир. Тя отхвърля опцията за делба, препоръчана от Дьо Гол предходната година (63 страни гласоподават в поддръжка на резолюцията, 8 са срещу, 27 са се въздържали).

Скоро след гласуването в Организация на обединените нации Дьо Гол стартира договаряния с Фронта за национално избавление, а френските колонисти основават нова терористична организация, наречена „ Организация на тайната войска “, в Мадрид на военачалник Франко. Преговорите сред ФНО и французите би трябвало да стартират през април 1961 година в швейцарския град Евиан, по тази причина колонистите терористи убиват кмета на Евиан.

Междувременно през юли 1961 година французите бомбардират тунизийския пристанищен град Бизерта, убивайки 4 000 цивилни тунизийци и ранявайки хиляди други, като се пробват да вземат на прицел място, на което има френска военна база, която французите отхвърлят да освободят.

Това довежда до ново интернационално наказание и по-нататъшна изолираност на Франция. Съединени американски щати и Англия обаче, също като сегашната им отбрана на Израел в Организация на обединените нации, отхвърлят резолюция на Организация на обединените нации, призоваваща за договаряния по отношение на евакуацията на френската база в Бизерта.

Терористичните офанзиви на колонистите ще продължат, само че в последна сметка те ще бъдат подчинени от френската войска.

Когато алжирците най-накрая извоюват независимостта си през 1962 година, те са изгубили близо 300 хиляди души, избити от французите от 1954 година. Общо над един милион алжирци са убити от Франция, откогато тя колонизира Алжир през 1830 година.

До момента израелците са умъртвили 33 хиляди палестинци за последните шест месеца, а хиляди други остават заровени под руините.

Те демонстрираха вкус и подготвеност да убият доста повече, с цел да запазят еврейската си потисническо-заселническа колния. Както и в тогавашните бели заселнически колонии, белият подтиснически свят на Европа и оживелите бели заселнически колонии поддържат геноцида на Израел в същата степен, в която подкрепяха и неговите прародители в Африка след Втората международна война – както и доста от западните учени и интелектуалци, в това число Юрген Хабермас, наследникът на Франкфуртската школа.

Що се отнася до това какъв брой още палестинци ще разрешат на Израел да убие в последните си години преди да бъде демонтиран и сменен от деколонизирана нерасистка страна – това е нещо, което единствено стратезите от Белия дом знаят.

Възгледите, изразени в тази публикация, принадлежат на нейния създател и не отразяват безусловно публицистичната политика на „ Middle East Eye “.

Инфо:middleeasteye.net

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова

Следвайте " Гласове " в Телеграм